Aujourd’hui, ce livre vient rappeler que sous la cendre des sectes, que partout l’on stigmatise, brûle le feu du réveil religieux qui précédé l’aurore d’une société de l’éthique et de la confiance qui changera la face du monde.

 

Dominique KOUNKOU est Avocat au Barreau de Paris. Avec ce livre, il renoue avec sa passion de pasteur et de sociologue. Comme avec "la religion, une anomalie républicaine", ce livre, fruit de la réflexion collective d’un colloque, invite à dépasser l’écume des sectes pour la profondeur des changements en cours dans la société.

 

NOUVELLE LOI SUR L’ABUS DE FAIBLESSE

 

Inès Wouters, avocate diplômée de l’université libre de Bruxelles en 1984. Maître en droit comparé de la Mcgill University.

 

AUMÔNIERS TÉMOINS DE JÉHOVAH INTERDITS DE PRISON

 

Philippe Goni, Michel Trizac, avocats à la cour d’appel de Paris

 

TAXATION DES OFFRANDES – TÉMOINS DE JÉHOVAH

 

Philippe Goni, avocat au barreau de Paris

 

CONTES DES MILLE ET UNE NUI…SANCES

 

Christian Paturel  juriste

 

LE JUGEMENT DU TRIBUNAL DE GRANDE INSTANCE DE PARIS CONTRE L’ÉGLISE DE SCIENTOLOGIE 27 OCTOBRE 2009

 

Par Émile Corset Juriste

 

LA LIBERTÉ DE RELIGION ET LA COUR EUROPÉENNE DES DROITS DE L’HOMME

 

Par Maître Gérard Ducrey Avocat près la cour d’appel de Paris,Chevalier dans l’Ordre des palmes académiques

 

LA NOTION DE «DÉRIVES SECTAIRES » UN BRAS DE FER ENTRE DÉMOCRATIE ET PARTICRATIE EN BELGIQUE

 

Philippe Van Langendonck Avocat au barreau de Bruxelles

 

LA FECRIS, LA LIBERTÉ DE RELIGION ET LES DROITS DE L’HOMME

 

Willy Fautré  Directeur de Human Rights Without Frontiers International

 

UN GRENELLE DE LA TOLÉRANCE SERAIT NÉCESSAIRE

 

Jean-Luc Martin-Lagardette, Journaliste, philosophe.

 

DISCRIMINATION PAR ASSOCIATION DISCRIMINATION PAR DISSOCIATION

 

Dominique Kounkou  Avocat au Barreau de Paris. Docteur en droit International Public

 

DROIT EUROPÉEN ET STIGMATISATION SOCIALE

 

Fabrice Desplan  Sociologue et anthropologue Spécialiste du protestantisme et de la santé Groupe, sociétés, religions et laïcité – Paris

 

POUVOIRS PUBLICS ET RELIGIONS EN ESPAGNE : REFORMES LÉGISLATIVES EN MATIÈRE DE FAMILLE

 

Juan Ferreiro Galguera Professeur du droit ecclésiastique à l’université de A Coruña

 

PSYCHOLOGUES ET GROUPES RELIGIEUX MINORITAIRES, DÉBAT SUR LE STATUT DE PSYCHOTHÉRAPEUTE

 

Régis Dericquebourg  Maître de conférences à l’université de Lille 3- Charles De Gaulle, membre statutaire du Groupe de Sociologie des religions et de la laïcité (CNRS)

 

QUEL RÉVEIL POUR QUELLE SOCIÉTÉ, ICI ET LÀ-BAS EN AFRIQUE ?

 

Mme Mulongo Bintu. Présidente de l’association AFAS (Action des femmes africaines solidaires pour le développement)

 

DU BICONFESSIONNALISME AU MULTICULTURALISME : RUPTURES ET CONTINUITÉS DANS LA DIVERSITÉ RELIGIEUSE AU CANADA

 

Raphaël Mathieu Legault-Laberge est doctorant en études du religieux contemporain à l’université de Sherbrooke

 

Guillaume Rousseau est diplômé en droit de l’université de Sherbrooke où il a aussi enseigné en droit public.

 

LA SOLIDARITÉ DANS LA DYNAMIQUE D’UN RÉVEIL AUTHENTIQUE

 

Professeur Félix Mutombo-Mukendi Faculté de théologie protestante de Bruxelles

 

L’ENCYCLIQUE PACEM IN TERRIS ET LA RECONSTRUCTION DE HAÏTI

 

Fanfil Monesty Junior, docteur en droit et économiste CNAM. Directeur des études à l’Institut supérieur des hautes études juridiques (ISHEJ)

 

RENCONTRE SCIENCE ET SPIRITUALITÉ

 

Patrick Le Berre, écrivain, ingénieur physicien

 

COMMANDER L’OUVRAGE

Българската православна църква е призната за традиционна религия.

 
Религия: Българската православна - 85.7%, мюсюлмани - 13.1%, католици - около, 80 000 (от които около 30 000 са от Източна обред), протестанти - над 80 000, евреи - около 5000.

 

Православната църква

 

Около 85% от населението днес принадлежат към Българската православна църква.

През вековете на турското робство българската църква е подчинена на Византийската църква.

Заедно с растежа на националното съзнание в 19-ти век на българския народ да се бори за независимостта на своята църква. През 1870 г. е създадена независима българска екзархия, което довежда до схизма от Константинопол. Този разкол беше преодолян едва през 1945 година. През 1951 г. статутът на патриаршия отново е установен.

 

Рилски манастир

Православният Светец Иван Рилски (или "Иван Рилски" на български) е покровител на българския народ и като такъв той се провежда в голяма почит. Той живял 876-946 като отшелник в планината Рила, където по-късно създаде манастир. Св. Иван Рилски и манастира, основан от него са известни днес далеч извън границите на България. Този манастир играе важна роля в развитието на българската национална идентичност. По време на Османската империя манастирът става център на културата и социалния живот. При комунизма земите, принадлежащи на манастира са били конфискувани и самият манастир е превърнат в музей.

Католическата църква
 
В България днес има две католически епархии по латинския обред и един екзархат по Източен обред. Католическата църква в България винаги е съществувала като малцинствена църква. Близо 80-хилядите католици представляват само около 1 процент от общото население и живеят предимно в южната част на страната. В 13-та и 14-ти век францискански мисионери, установени първите си общности в Западна България. През 1779 и 1789 на Светия престол, установени две епархии за католиците по Латинския-обряд. Католиците по византийския обряд първоначално влизане в страната между 1912 и 1918 като бежанци от Македония и Тракия, където през 1859/1860 един съюз са били установени. През 1926 г. те са получили право на собствен апостолическа екзархия. Между 1925 и 1934 г. архиепископ Анджело Ж. Ронкали, който по-късно става папа Йоан XXIII е апостолска посетител или делегат в България.

Преследване при комунизма

Съветите окупират България през септември 1944 година. През 1946 г. те успяват да наложат народна република. От поемането на властта от комунистите, католическата църква е бил преследвана. Конституцията от 9 декември 1947 г. и цяла поредица от закони и мерки са насочени към унищожаване на живота на Църквата. Всички чужди религиозни дейци са експулсирани от страната. Ръководителите на Църквата са били ликвидирани, а всички свещеници са били арестувани. Църквата имоти и земи са били конфискувани, с изключение на църквата се сгради на църква институции (училища, болници и т.н.) са били затворени. Църквата дейности са ограничени до вътрешността на църквата сгради. Тъй като прeзвитериите също са били отнети от тях, свещениците само да живеят в своите църкви, както и - например в ризницата или в таванско помещение над органа. За да оцелеят, църквата излезе в нелегалност. Показни съдебни процеси бяха стъкмени, за да се сплашат хората. От 1962 г. нататък на Източната политика на Ватикана е насочена към възстановяване на йерархията и минимално на църковния живота. След политическите промени през 1989/90 Църквата получи накрая религиозната свобода. Дипломатическите отношения между Светия престол и България са възобновени днес отново.
 

Ситуацията днес

Религиозните общности са все още на етапа на възстановяване. Повечето от тях не разполагат с подходящи помещения за техния религиозен живот и апостолат. Те работят най-вече в катехетическата и в социалната сфера. Те се грижат за старите и болните, за социални аутсайдери и за всички, които са в нужда. Днес посттоталитарното общество на България е изправено пред две алтернативи по отношение на третирането на религиозните общности в страната и въобще по отношение на религията. Единият  път е връщане назад към модела на религиозния монополизъм. Модел,  утвърден в далечната история на страната ни, в който България се е самоопределила като християнска държава, посочвайки Православната църква за ексклузивен представител на християнството в страната. Това неизбежно би довело до нова форма на тоталитаризъм в държавата, но този път от религиозно естество. Този път на балканизация деформира съвременната социо-културна ориентация на представителите на православната църковна общност.

Но дали християнството е свързано само с историята и историческото минало, или то има своята жива духовна сила и днес?  Дали на Църквата са й необходими политическите средства на държавата, за да възстановява своя духовен авторитет и присъствие в обществото?

Другият  път е пътят  напред. По този път, пътя на религиозния плурализъм с процесите на европеизация и политическа нормализация, България би трябвало да се самоопредели като „светска държава” и въпреки своето религиозно наследство, без пристрастие да даде не само свобода на различните религиозни общности, но и равни права и равни задължения на всички тях. В такъв случай никой не би имал монопол над вярата на българите, и между различните вероизповедания и отделните традиции в тях би се създала култура на равнопоставеност и търпимост.
 

Независимо от тези трудности, важно е да се признаят значимите знаци на възраждане в Българската Православна Църква за последните 20 години, преди всичко в работата с миряните и младежта. Три богословски факултета бяха открити и няколко стотин випускници (както мъже, така и жени) вече работят активно за духовна обнова, допринасяйки за разцвета на ред образователни и издателски инициативи. Немалко “енорийски центрове” са разкрити, предоставяйки прицърковно пространство за духовни, обществени и културни занимания, с което се радват на значителен интерес от страна на младите и интелектуалците.